Съобщения и новини

04.06.2021г.

Събрания на КСБ

 

29.04.2021г.

 

Камарата на следователите в България изпрати становище до европейски институции

Камарата на следователите в България (КСБ) изпрати становище до Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Великобритания, в което изказва категорично мнение, че чрез внесените предложения за законодателни изменения и изменението и допълнението на Конституцията, са недопустим опит за влияние върху независимостта на съдебната власт.

 

 

 

Цялата позиция четете тук:

 

     Камарата на следователите е най-голямата съсловна магистратска организация в Република България. В продължение на предходна наша кореспонденция, бихме желали да Ви уведомим относно хода на конкретни законодателни процеси, които застрашават постигнатия напредък по отношение на върховенството на закона у нас.
    След проведени на 04.04.2021г. редовни парламентарни избори беше конституиран новият състав на Народното събрание. Още в първия работен ден бяха внесени както предложения за законодателни изменения, така и за изменение и допълнение на Конституцията. Първата група проблеми, които считаме, че тези изменения поставят е, че същите нарушават принципа за разделение на властите и в частност – независимостта на съдебната власт. Вносителите на законопроектите от политическата формация „Демократична България" са допуснали съзнателно в предложените разпоредби да бъде включена и такава, която е присъствала в отменената вече социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971г. По – конкретно става въпрос за реда за избор на главен прокурор, като внесеният законопроект предвижда, че „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание...". По аналогичен начин се е извършвал изборът на главен прокурор съгласно Конституцията от 1971г., което поставя под сериозен въпрос дали в действителност той би бил независим, при положение, че се излъчва от Народното събрание, който по своя характер е и политически орган. Подобно разбиране противоречи и на решение № 3/2003г. на Конституционния съд. От тази коалиция многократно са били правени опити за оказване на политическо въздействие върху независимостта на съдебната власт, включително и чрез искания за лустрация на магистрати.
    Политическа намеса в съдебната власт, в частност – в работата на прокуратурата, според нас, представляват и внесените предложения за изменение и допълнение на основния закон, които предвиждат, че министърът на правосъдието би имал правната възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Според нас това също нарушава принципа на разделение на властите и се създават условия за възникване на зависимости между представители на изпълнителната и съдебната власт, които да са политически мотивирани. Като съсловна организация на следователите ние поддържаме становището, че кариерното развитие не само на следователите, но и на другите магистрати, би следвало да се определя единствено от колективен кадрови орган, в чийто състав присъстват единствено представители на професионалната общност, които именно познават най-добре спецификата на конкретната длъжност и не са обвързани с конкретна политическа сила.
    Бяха внесени и предложения за изменения и в Закона за съдебната власт, като част от тях също намираме, че биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност . Това според нас също е в разрез с основни принципи на функционирането на съдебната власт не само в Република България, но и като цяло в континенталните правни системи, тъй като политическата принадлежност на конкретен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно убеждение по конкретно производство, а с това и да предреши неговия изход, без непременно той да е бил съобразен със закона и доказателствата по делото.
    Тези изводи се подкрепят и от Декларацията от Бордо от 08.12.2009г. на Консултативния съвет на европейските прокурори, според което е необходимо да съществуват достатъчно гаранции за това, че върху органите на съда и прокуратурата няма да бъде упражнен политически натиск, както и че справедливото правосъдие изисква равнопоставеност на средствата, с които разполагат обвинението и защитата, зачитане на независимостта на съда, разделението на властите и задължителността на крайния съдебен акт.
    Бихме желали да обърнем внимание и на това, че с акт на Народното събрание беше въведен мораториум по отношение назначение на лица, заемащи висши държавни длъжности, сред които попадат и административните ръководители на органите на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите. Намираме, че това правно решение също накърнява както принципа на разделението, така и принципа на правовата държава и представлява недопустим опит за влияние върху независимостта на съдебната власт.
    Също с изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно – процесуалния кодекс се предлага закриването на специализираните органи на съдебната власт – Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и следственият отдел към нея, и Апелативна специализирана прокуратура . Тези органи започнаха да действат през 2012г. и първоначално тяхната компетентност включваше само дела за организирана престъпност, а впоследствие те започнаха да разглеждат и тези за тероризъм и корупция по високите етажи на властта, с което на практика при тях се съсредоточиха най-тежките наказателни производства в държавата. Въпреки краткия си период на съществуване, те постигнаха много сериозни резултати. Бяха повдигнати обвинения спрямо действащи министри (Нено Димов – бивш министър на околната среда и водите) за проявена умишлена безстопанственост в особено големи размери, заместник министри (Красимир Живков – бивш заместник министър на околната среда и водите) за престъпления по служба, действащи народни представители, председатели на държавни агенции, висши служители на МВР, ангажирани с противодействие на наркотрафика, кметове на общини и райони и други. Едновременно с това бяха повдигнати и обвинения за участие в организирана престъпна група и на едни от най-богатите български граждани – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви. В края на 2019г. е отчетено, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е „замразила" имущество на стойност около 3 млрд. лв. и в това число не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха образувани през изминалата година. Следва да се има предвид, че Специализираният наказателен съд разгледа на първа инстанция и едно от най-значимите дела за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012г., и постанови най-тежките наказания, предвидени в Наказателния кодекс, спрямо участниците – доживотен затвор без право на замяна. В предметната компетентност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018г., във връзка с осъществявана на територията на страната разузнавателна дейност, са били обявени за persona non grata 8 /осем/ лица – граждани на Руската федерация. С измененията на НПК от 22.10.2019г. беше предвидено, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд като първа инстанция и предложените законодателни изменения биха блокирали нейното функциониране в Република България.
    Част от тези резултати бяха отчетени както в последните мониторингови доклади за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 2018г. и 2019г., така и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за необходимостта от съществуването на специализираните органи на съдебната власт е направена и в Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България /ПРБ/, извършен през 2016г. от Службата за подкрепа на структурните реформи, като е изтъкнато, че делата за корупция следва да бъдат прехвърлени „на Специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокуратури и съдии и по-малко формализъм".
    На практика внесените от народните представители законопроекти кореспондират с интересите на гореспоменатите лица, които са подсъдими по дела на Специализирания наказателен съд или обвиняеми по досъдебни производства под наблюдението на Специализираната прокуратура. Не по – малко безпокойство у нас буди внесената законодателна промяна в Наказателно – процесуалния кодекс за възстановяване на предходната правна уредба на глава XXVI от него, която уреждаше особено производството по разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок от привличането му в качеството на обвиняем – 2 години, когато е привлечен за тежко престъпление и 1 година в останалите случаи. След изтичането на този срок обвиняемият имаше правото да направи искане пред съда за разглеждане на делото му, като съдът даваше тримесечен срок на прокурора за внасяне на делото. Тези законодателни изменения, освен че считаме за необосновани, намираме, че също защитават интересите на част от гореспоменатите обвиняеми лица. Подобно правно разрешение би противоречало и на правото на Европейския съюз и в тази връзка бихме желали да обърнем внимание на Решение на Съда на ЕС от 05.06.2018г. по дело C 612/15, образувано по преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд . От практическа страна подобно нормативно разрешение също е неоправдано, доколкото по редица досъдебни производства се изисква извършването на огромен обем от действия по разследването, включително и назначаването на експертизи, чието срочно приключване също зависи изключително от фактическата и правна сложност на конкретното дело. Същевременно стандартите за повдигане на обвинение са високи, но дори след привличането на обвиняем се налага извършването на множество следствени действия, с оглед доказване по безсъмнен начин на неговата вина. Понякога е обективно невъзможно приключването на досъдебното производство в указаните срокове въпреки положените интензивни процесуални усилия за това.
    Последната група предложени законодателни изменения, на които бихме желали да обърнем внимание са свързани с функционирането на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/. До настоящия момент се наблюдава изключително добро взаимодействие между ПРБ и КПКОНПИ, като прокурорите своевременно подават уведомления до Комисията при наличие на законовите предпоставки затова, поради което считаме, че на посочените по – горе резултати, следва да бъде дадена положителна оценка. Внесените предложения целят прекъсване на комуникацията между Прокуратурата и Комисията, което също би било в интерес на изброените по – горе привлечени към наказателна отговорност лица, разполагащи с огромен финансов и икономически ресурс. Евентуалното приемане на предложеното законодателство би отменило наложените обезпечения, биха се прекратили производствата и би се обезсмислил постигнатия напредък на Република България в тази насока.
    Настоящото Ви изпращаме за сведение и за да Ви информираме относно състоянието на върховенството на закона у нас към текущия момент. Описаните по – горе процеси, според нас, застрашават устоите на правовата държава и биха заличили постигнатия от Република България напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред. Оставаме на Ваше разположение за предоставяне на допълнителни сведения относно факторите, влияещи върху правовия ред, и ще продължим да Ви предоставяме своевременно информация относно състоянието на върховенството на закона у нас.

 

Official letter of the Chamber of investigators in Bulgaria to EU Commission BG

Official letter of the Chamber of investigators in Bulgaria to EU Parliament BG

Official letter of the Chamber of investigators in Bulgaria to GRECO BG

Official letter of the Chamber of investigators in Bulgaria to Venice Commission BG

 

 

 

28.04.2021г.

Становище на КСБ изпратено до Президента на РБ и Председателя на НС

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-ЖА ИВА МИТЕВА ЙОРДАНОВА – РУПЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

 

 

 

Камарата на следователите е най-представителната съсловна магистратска организация в Република България и като такава изразяваме становище си по текущи законодателни процеси, които според нас засягат устоите на правовата държава и биха заличили постигнатия от нашата страна напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Още в първия работен ден на 45 – то Народно събрание бяха внесени предложения за изменение и допълнение на Конституцията, НПК и ЗСВ. Първата група проблеми, които считаме, че тези изменения поставят е, че с тях се нарушава принципа за разделение на властите и независимостта на съдебната власт.

Вносителите на законопроектите от „Демократична България“ са допуснали съзнателно в предложените разпоредби да бъде включена и такава, която е присъствала в отменената вече социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971г.[1] По – конкретно става въпрос за реда за избор на главен прокурор, като внесеният законопроект предвижда, че „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание…“. По аналогичен начин се е извършвал изборът на главен прокурор съгласно Конституцията от 1971г., което поставя под сериозен въпрос дали в действителност той би бил независим, при положение, че се излъчва от Народното събрание, който по своя характер е и политически орган. Подобно разбиране противоречи и на решение № 3/2003г. на Конституционния съд. От тази коалиция многократно са били правени опити за оказване на политическо въздействие върху независимостта на съдебната власт, включително и чрез искания за лустрация на магистрати.[2]

Политическа намеса в съдебната власт, в частност – в работата на прокуратурата, според нас, представляват и внесените предложения за изменение и допълнение на основния закон, които предвиждат, че министърът на правосъдието би имал правната възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Според нас това също нарушава принципа на разделение на властите и се създават условия за възникване на зависимости между представители на изпълнителната и съдебната власт, които да са политически мотивирани. Като съсловна организация на следователите ние поддържаме становището, че кариерното развитие не само на следователите, но и на другите магистрати, би следвало да се определя единствено от колективен кадрови орган, в чийто състав присъстват единствено представители на професионалната общност, които именно познават най-добре спецификата на конкретната длъжност и не са обвързани с конкретна политическа сила.

Бяха внесени и предложения за изменения и в Закона за съдебната власт, като част от тях също намираме, че биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност[3]. Това според нас също е в разрез с основни принципи на функционирането на съдебната власт не само в Република България, но и като цяло в континенталните правни системи, тъй като политическата принадлежност на конкретен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно убеждение по конкретно производство, а с това и да предреши неговия изход, без непременно той да е бил съобразен със закона и доказателствата по делото.

Тези изводи се подкрепят и от Декларацията от Бордо от 08.12.2009г. на Консултативния съвет на европейските прокурори, според което е необходимо да съществуват достатъчно гаранции за това, че върху органите на съда и прокуратурата няма да бъде упражнен политически натиск, както и че справедливото правосъдие изисква равнопоставеност на средствата, с които разполагат обвинението и защитата, зачитане на независимостта на съда, разделението на властите и задължителността на крайния съдебен акт.

Също с изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно – процесуалния кодекс се предлага закриването на специализираните органи на съдебната власт – Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и Следственият отдел в нея, и Апелативна специализирана прокуратура[4]. Тези органи започнаха да действат през 2012г. и първоначално тяхната компетентност включваше само дела за организирана престъпност, а впоследствие те започнаха да разглеждат и тези за тероризъм и корупция по високите етажи на властта, с което на практика при тях се съсредоточиха най-тежките наказателни производства в държавата. Въпреки краткия си период на съществуване, те постигнаха много сериозни резултати. Бяха повдигнати обвинения спрямо действащи министри (Нено Димов – бивш министър на околната среда и водите) за умишлена безстопанственост в особено големи размери, заместник министри (Красимир Живков – бивш заместник министър на околната среда и водите) за престъпления по служба, действащи народни представители, председатели на държавни агенции, висши служители на МВР, ангажирани с противодействие на наркотрафика, кметове на общини и райони и други. Едновременно с това бяха повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група и на едни от най-богатите български граждани – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви. В края на 2019г. е отчетено, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е наложила обезпечения върху имущество на стойност около 3 млрд. лв., като в това число не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, образувани през 2020 г. Следва да се има предвид, че Специализираният наказателен съд разгледа на първа инстанция и едно от най-значимите дела за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012г., и постанови най-тежките наказания, предвидени в Наказателния кодекс, спрямо участниците – доживотен затвор без право на замяна.

В компетентността на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция са и делата за шпионство, като от 2018г., във връзка с осъществявана на територията на страната разузнавателна дейност, са били обявени за persona non grata 8 /осем/ лица – граждани на Руската федерация. С измененията на НПК от 22.10.2019г. беше предвидено, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд като първа инстанция и предложените законодателни изменения биха блокирали нейното функциониране в Република България.

Част от тези резултати бяха отчетени в последните мониторингови доклади за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 2018г. и 2019г., и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за необходимостта от съществуването на специализираните органи на съдебната власт е направена и в Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България /ПРБ/, извършен през 2016г. от Службата за подкрепа на структурните реформи, като е изтъкнато, че делата за корупция следва да бъдат предхвърлени „на Специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокуратури и съдии и по-малко формализъм“.

На практика внесените от народните представители законопроекти кореспондират с интересите на гореспоменатите лица, които са подсъдими по дела на Специализирания наказателен съд или обвиняеми по досъдебни производства под наблюдението на Специализираната прокуратура.[5] [6]

Не по – малко безпокойство у нас буди внесената законодателна промяна в Наказателно – процесуалния кодекс за възстановяване на предходната правна уредба на глава XXVI от него, която уреждаше особено производството по разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок от привличането му в качеството на обвиняем – 2 години, когато е привлечен за тежко престъпление и 1 година в останалите случаи. След изтичането на този срок обвиняемият имаше правото да направи искане пред съда за разглеждане на делото му, като съдът даваше тримесечен срок на прокурора за внасяне на делото. Тези законодателни изменения, освен че считаме за необосновани, намираме, че също защитават интересите на част от гореспоменатите обвиняеми лица. Подобно правно разрешение би противоречало и на правото на Европейския съюз и в тази връзка бихме желали да обърнем внимание на Решение на Съда на ЕС от 05.06.2018г. по дело C612/15, образувано по преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд[7]. От практическа страна подобно нормативно разрешение също е неоправдано, доколкото по редица досъдебни производства се изисква извършването на огромен обем от действия по разследването, включително и назначаването на експертизи, чието срочно приключване също зависи изключително от фактическата и правна сложност на конкретното дело. Същевременно стандартите за повдигане на обвинение са високи, но дори след привличането на обвиняем се налага извършването на множество действия по разследването, с оглед установяване на обективната истина. Понякога е обективно невъзможно приключването на досъдебното производство в указаните срокове, въпреки положените интензивни процесуални усилия за това.

Последната група предложени законодателни изменения, на които бихме желали да обърнем внимание са свързани с функционирането на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/. До настоящия момент се наблюдава изключително добро взаимодействие между ПРБ и КПКОНПИ, като прокурорите своевременно подават уведомления до Комисията при наличие на законовите предпоставки затова, поради което считаме, че на посочените по – горе резултати, следва да бъде дадена положителна оценка. Внесените предложения целят прекъсване на комуникацията между Прокуратурата и Комисията, което също би било в интерес на изброените по – горе привлечени към наказателна отговорност лица, разполагащи с огромен финансов и икономически ресурс. Евентуалното приемане на предложеното законодателство би отменило наложените обезпечения, биха се прекратили производствата и би се обезмислил постигнатия напредък на Република България в тази насока.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Изпращаме Ви настоящото становище, за да Ви информираме за нашето отношение по предложените законодателни промени, касаещи върховенството на закона в Република България към настоящия момент и реалната според нас опасност да бъдат засегнати интересите на българските граждани, чрез нарушаване принципа на правовата държава. Считаме, че съществува риск да бъде заличен постигнатия напредък на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред.

За горното ще сезираме Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Великобритания.

Изразяваме увереност, че компетентните институции, в рамките на законоустановените си правомощия ще защитят интересите на българските граждани и общество, и принципите на правовата държава и върховенството на закона.

С УВАЖЕНИЕ,

                       КАМАРА НА СЛЕДОВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 


[1] https://legalworld.bg/how-hristo-ivanov-wants-to-return-zhivkovs-constitution

[2] https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/08/03/4098518_hristo_ivanov_ostavkata_na_geshev_niama_da_e/

[3] https://legalworld.bg/%E2%80%9Eizpravi-se!-mutri-vyn!%E2%80%9C-vkarvat-kalpakchiev-panov-i-bojko-atanasov-v-politikata-oshte-dokato-sa-magistrati

[4] https://legalworld.bg/specialised-justice-bodies-and-anti-mafia-commission---the-new-old-targets-of-politicians-and-backstage

[5] https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/03/24/4189449_partiiata_na_vasil_bojkov_iska_premahvane_na_figurata/

[6] https://frognews.bg/novini/tsvetan-vasilev-triabva-razpusne-vss-smeni-geshev-napraviat-promeni-video.html

[7] Решение на Съда на ЕС от 05.06.2018г. по дело C612/15:   „С оглед на изложените съображения член 325, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област. Националният съд следва да осигури пълното действие на член 325, параграф 1 ДФЕС, като при необходимост не приложи посочената правна уредба, но същевременно следи за спазването на основните права на обвиняемите лица.“

 

23.04.2021г.

 

По инициатива на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България Столичният общински съвет взе решение за поставяне на паметник на американския президент Удроу Уилсън в София

 

Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите в България (КСБ) предприеха през ноември 2020 г. инициатива за поставяне на бюст-паметник на американския президент Томас Удроу Уилсън в София в знак на признателност на българския народ към неговите заслуги за запазване на националния ни суверенитет и териториалната цялост на страната ни.

Предложението на АПБ и КСБ вече е прието от Столичния общински съвет. То получи обществена и институционална подкрепа от изтъкнати историци и общественици, от ръководството на Прокуратурата на Република България, от лидери на професионални организации, университети и др.

Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите приветстват решението за поставяне на паметник на Удроу Уилсън в София. Това ще бъде знак, че българският народ знае и помни делото на 28-ия американски президент, който освен със забележителните си дипломатически постижения, си е завоювал място в историята като блестящ доктор по история, човек с модерно мислене, радетел за почтена и прозрачна международна политика.

 

 

19.2.2021г.

Писмо до г-жа Лаура Кьовеши

TO MRS LAURA KOVESI

 

28.01.2021г.

Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България дариха два апарата за плазмафереза на болници в Плевен и Стара Загора


Два апарата за плазмафереза бяха дарени днес ,28.01.2021г.,  на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора и на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" в Плевен. Апаратите и нужните за тяхното функциониране консумативи бяха закупени със средства на прокурори, следователи и съдебни служители, събрани в рамките на благотворителната кампания на Асоциация на прокурорите в България (АПБ) и Камара на следователите в България (КСБ). Благородната инициатива бе подкрепена от главния прокурор Иван Гешев и ръководството на Прокуратурата на Република България.

До момента от благотворителната кампания на АПБ и КСБ са дарени общо осем апарата за плазмафереза. Апаратите осигуряват лесно и бързо събиране на висококачествена плазма. Събраната плазма е почти напълно пречистена от кръвни клетки.

На церемонията днес в гр. Плевен присъстваха прокурор Владимир Николов – член на УС на АПБ, следовател Цвятко Камбуров – член на КСБ и доц. д-р Цветан Луканов – изпълнителен директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" гр. Плевен.

Доц. д-р Цветан Луканов  заяви, че апаратът ще се използва за добиване на плазма за пациенти с коронавирус, които се нуждаят от преливане на такава. Апаратът е с възможности и за терапевтична плазмофереза, което ще позволи за в бъдеще да бъде използван и за лечение на пациенти с редица други заболявания. Доц. Луканов посочи още, че болницата към момента не е разполагала с такава апаратура, заради което се е налагало болни в тежко състояние да бъдат транспортирани до София и Варна.

Прокурор Владимир Николов изказа благодарност към всички прокурори, следователи и съдебни служители, включили се в благотворителната кампания по инициатива на  АПБ и КСБ, с което са доказали, че са не само професионалисти, а и "хора с големи сърца". Николов изказа благодарност и към плевенските медици за техния самоотвержен труд и грижи в условията на пандемия.

Следовател Цвятко Камбуров заяви, че кампанията по набирането на средства е започнала през месец ноември 2020 година, като при необходимост ще бъде продължена, за да се осигуряват допълнителни средства за закупуването на нужните консумативи за функционирането на апаратурата.

На церемонията в гр. Стара Загора присъстваха Дичо Атанасов, окръжен прокурор на гр. Стара Загора и представител на АПБ, Мария Павлова, следовател в Национална следствена служба и член на Управителния съвет на КСБ, както и Николай Нейков, завеждащ Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Стара Загора.

„Чрез дарението на апарата за плазмафереза ние искаме да бъдем съпричастни към нуждаещите се болни хора и да подкрепим медиците в битката им за спасяване на човешки живот", каза окръжният прокурор на Стара Загора Дичо Атанасов.

„Приемам с голяма благодарност дарението. Този апарат е много ценен за болницата, защото е многофункционален. Може да се използва при лечението от КОВИД -19 и при други вирусни заболявания", каза проф. д-р Йовчо Йовчев, директор на УМБАЛ  „Проф.  д-р Стоян Киркович", гр. Стара Загора.

Плевен

Плевен 2

Плевен

Стара Загора 2-1

 

 

Стара Загора 3-1

 

27.01.2021г.

Aсоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България дариха апарат за плазмафереза на УМБАЛ „Света Марина" във Варна

 


Днес, 27.07.2021 г., апарат за плазмафереза за лечение на тежки случаи на инфектирани с коронавирус и необходимите консумативи за неговото функциониране бяха дарени на УМБАЛ „Света Марина"  във Варна. Средствата за закупуването му бяха събрани от прокурори, следователи и съдебни служители, които подкрепиха благотворителната кампания на Асоциация на прокурорите в България (АПБ) и Камара на следователите в България (КСБ).

Това е третото дарение на апарати за плазмафереза  в рамките на благотворителната кампания на АПБ и КСБ. Първото бе направено на 10.12.2020 г., когато така необходимата апаратура получиха СБАЛАГ „Майчин дом" и Националния център по трансфузионна хематология.  На 21.12.2020 г. апарати за извличане на кръвна плазма получиха също УМБАЛ „Св. Анна" София АД и МБАЛ "Бургасмед".

На церемонията днес присъстваха Владимир Чавдаров – член на УС на АПБ и апелативен прокурор на АП – Варна, Петър Ганчев – член на КСБ и завеждащ окръжен следствен отдел на ОП – Варна, проф. д-р Силва Андонова-Атанасова  - д.м.н. изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина", както и проф. д-р Вилиян Платиканов – ръководител на Катедра по анестезиология и реанимация и доц. д-р  Трифон Червенков – ръководител на Клиника по имунология към лечебното заведение.

Апелативният прокурор на гр. Варна Владимир Чавдаров изказа благодарност към лекарите и медицинския персонал на УМБАЛ „Света Марина" за техния самоотвержен труд и грижи през изминалите месеци на пандемията.

Ръководството на лечебното заведение благодари на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България за подкрепата за борбата с Ковид-19. Те приеха дарението като мотив да посрещнат предизвикателствата и да продължат оказването на висококачествена медицинска помощ и лечение.

Дареното автоматизирано устройство осигурява лесно и бързо събиране на висококачествена плазма, която е почти напълно пречистена от кръвни клетки. Качеството и високото ниво на пречистване на плазмата се дължи на уникалната технология на работа на апарата - въртяща се мембрана в комбинация с филтрация. С една процедура от един донор могат да се съберат до 3 терапевтични дози плазма.

https://www.youtube.com/watch?fbclid=IwAR0pSz_Sk-KJsPKOQYV6eELcq8g4ltgekk0UVQnSBLQZK1-dlHizy0ISbNU&v=mnrizES5e7g&feature=youtu.be

th-27741874092-1092x728

 

th-27741874805-1092x728

th-27741881945-1092x728

th-27741887387-1090x727

 

19.01.2021г.

Бюст-паметник на Томас Удроу Уилсън

 

 

 

21.12.2020Г.

Асоциация на прокурорите и Камара на следователите дариха два апарата за плазмафереза на УМБАЛ „Св. Анна“ София АД и МБАЛ „Софиямед“

DSC 0107

 

DSC 0108

 

DSC 0113

 

DSC 0132

 

 

 

 

kartichka

 

10.12.2020г.

 

АПБ и КСБ дарика апарат за плазмофереза на СБАЛАГ „Майчин дом“ и Националния център по трансфузионна хематология

 

DSC 0057

DSC 0070

DSC 0062

DSC 0070

DSC 0076

 DSC 0084

DSC 0091

DSC 0093

08.12.2020г.

Писмо до колегиите

 

02.12.2020 г.

 Иформация за получена пдокрепа за инициативата на АПБ и КСБ за поставяне на бюст- паметник

7.11.2020г.

Инициатива Удроу Уилсън

 

13.11.2020г.

Решение на ВСС

 

11.11.2020г.

Дарителска кампания за закупуване на апарат за плазмофереза

 

20.10.2020г.

Годишно отчетно събрание

 

15.10.2020г.

ПОКАНА ЗА ОТЧЕТНО ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ 17.10.2020

ПРОГРАМА ЗА ОТЧЕТНО ИЗБОРНОТО СЪБРАНИЕ НА 17.10.2020 Г.

 

24.09.2020г.

Отчет за паричните средства на КСБ

Предложение за промяна на Устава на Камарата на следователите в Българи

 

24.08.2020г.

Национално съвещание

 

21.08.2020г.

Доклад на г-н Евгени Диков

13.07.2020 г.

 

 

Писмо от Главния прокурор на Република България

 

12.07.2020 г.

Декларация от управителния съвет на камарата на следователите

Декларацията на УС на КСБ ще бъде изпратена до НС, Президента на РБ, МС, ВСС, Парламентарните групи, Председател на ЕК, Председател на ЕП, Посолствата на страните от ЕС, Посолствата на САЩ и Великобритания, Главен прокурор на Европейския съюз.

 

 

13.05.2020 г.

Обява за уебинар организиран съвместно с НИП

 

7.5.2020г.

Среща с г-жа Джесика Ким - постянен юридически съветник на посолството на САЩ

Писмо до колеги        Писмо среща

viber изображение 2020-05-07 17-48-33

 

7.2.2020 г.

Декларация на КСБ

5.2.2020 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

След съвместна инициатива на главния прокурор и УС на КСБ на 31.01.2020год. се подписа споразумение за взаимодействие, което Ви изпращаме за сведение и запознаване. При подписване на споразумението с главния прокурор, от страна на КСБ присъстваха Петко Петков, Стефан Петров, Мария Павлова, Ясен Тодоров и Владимир Петров. Срещата имаше конструктивен характер, в коректен и принципен разговор се обсъди бъдещето на следствието и кариерното израстване на магистратите, като споразумението предвижда провеждането на регулярни срещи между УС на КСБ и Ръководството на ПРБ, за поставяне и обсъждане на конкретни проблеми. След запознаване със споразумението и при възникнали въпроси от ваша страна, очакваме същите да ни бъдат изпратени и те да бъдат поставени на следващата ни среща.

Поздрави и успешна работа от УС на КСБ


 

17.12.2019

Писмо до г-н Тимерманс

18.11.2019г.

Писмо до Президента на РБ, ВСС и ИВСС

07.11.2019 г.

 С оглед безпрецедентния политически натиск, който се оказва върху членовете на ВСС и президента на РБ във връзка с избора на главен прокурор, АПБ и КСБ изпратиха свое съвместно становище до ЕК.

____________________________________________________________________________________________________________

20.06.2019 г.

Уважаеми колеги,

предлагаме на Вашето внимание предложения, представени от министъра на
правосъдието, за изменение и допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс и
Закона за съдебната власт, а именно-->>Файл с предложения.

 След запознаване в колегиите на Камарата на следователите в България с така
предложените изменения и допълнения в посочените нормативни актове, очакваме
Вашите коментари, становища, бележки и препоръки по тях, които ще послужат
при формирането на официалното становище на КСБ.

_____________________________________________________________________________________________________________

29.10.2018 г.

Становище на Управителния съвет на Камарата на следователите в България, във връзка с изменения в Закона
за съдебната власт, предложени от Министерство на финансите с § 15 от ПЗР на ПЗДБР за 2019 г.

_____________________________________________________________________________________________________________

26.09.2018

Съгласие за пътуване на следователите за семинара от 28.09.2018 до 30.09.2018 г

______________________________________________________________________________________________________________

18.09.2018 г.

Програма на СЕМИНАР "Престъпления с висока обществена опасност"

______________________________________________________________________________________________________________

20.07.2018 г

Гражданският съвет към Висшия съдебен съвет на Република България продължава активно своята работа в изпълнение на своите цели и годишна програма за 2018 г. В него към момента членуват 18 граждански и професионални организации. Заседанията се провеждат редовно в сградата на ВСС на адрес: ул. "Екзарх Йосиф" 12 в гр. София. Електронната поща на Гражданския съвет за официален контакт е: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Правила за работа на ГС към ВСС в сила от 6 юли 2018 г.

______________________________________________________________________________________________________________

10.07.2018 г

Писмо от Конституционния съд до Камара на следователите в България, с молба за становище по конституционно дело9/2018 г.

Становищата изпращайте на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. в указания срок.

______________________________________________________________________________________________________________

10.07.2018 г

Писмо от Конституционния съд до Камара на следователите в България, с молба за становище по конституционно дело5/2018 г.

Становищата изпращайте на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. в указания срок.

______________________________________________________________________________________________________________

Писмо от Конституционния съд до Камара на следователите в България, с молба за становище по конституционно дело1/2018 г., в срок до 26.04.2018 г.

Становищата изпращайте на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. в указания срок.

______________________________________________________________________________________________________________

Писмо от Конституционния съд до Камара на следователите в България, с молба за становище по конституционно дело 2/2018 г., в срок до 30.03.2018 г.

Становищата изпращайте на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. в указания срок.

 ______________________________________________________________________________________________________________

Писмо от Конституционния съд до Камара на следователите в България, с молба за становище по конституционно дело 10/2017 г., в срок до 09.02.2018 г. Становищата изпращайте на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. в указания срок.

______________________________________________________________________________________________________________

30.11.2017 г.

Становище относно номинацията на г-н Борислав Сарафов за директор на Национална следствена служба

Въпроси във връзка с изслушването на г-н Борислав Сарафов, което ще се проведе на 06.12.2017 г

 ______________________________________________________________________________________________________________

01.11.2017 г.

Камара на следователите в България започва изпълнението на проект по Оперативна програма "Добро управление"


01.08.2017 г.

Писмо от Оперативна програма "Добро управление", относно "Искане за предоставяне на документи във връзка със сключването на административен договор по Процедура BG05SFOP001-3.003 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения с наименование "Граждански контрол върху реформата в съдебната система"

_______________________________________________________________________________________________________________

18.11.2016 г.

В работна група по изготвяне на Наредби за конкурси и атестиране на магистрати, съгласно промените в ЗСВ, моля в срок до 25.11.2016 г. да дадете предложения за специфични критерии за оценка на работата на следователите, предвид включването им в новите атестационни формуляри. Предложенията изпращайте на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

______________________________________________________________________________________________________________

08.11.2016 г.

Промяна в чл. 69, ал. 2 КСО

______________________________________________________________________________________________________________ 

27.10.2016 г.

Писмо от Конституционния съд до Камара на следователите в България, с молба за становище по конституционно дело 13/2016 г., в срок до 14.11.2016 г. Становищата изпратете на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. в указания срок.

_______________________________________________________________________________________________________________

29.07.2016 г.

 Меморандум за сътрудничество между Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии и Камара на следователите в България

___________________________________________________________________________

06.06.2016 г.

Уважаеми колеги,
Предоставяме Ви за запознаване писмо на Председателя на КСБ - г-н Петко Петков до министъра на правосъдието на РБ, по повод внесено предложение с § 210 от Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, за изменение на Кодекса за социално осигуряване, с което се цели да бъде променена категорията труд на следователите и младши следователите

___________________________________________________________________________

15.04.2016 г.

Поздравителен адрес до Асоциацията на прокурорите в България

___________________________________________________________________________

05.04.2016 г.

Уважаеми колеги,

Необходимо е да се съберат средства за продължаване лечението на г-н
Станчо Димов - съдия в СРС и бивш следовател.

За повече информация:
Следовател Ирен Миткова - 0887 63 96 17

___________________________________________________________________________

17.03.3016 г.

Декларация на УС на КСБ

___________________________________________________________________________

08.03.2016 г.

Уважаеми колежки, УС на КСБ Ви поздравява с Международния ден на жената - 8 март.

Честит празник !

___________________________________________________________________________

22.02.2016 г.

СЪЮЗЪТ НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ И АПИС ЕВРОПА Ви канят да вземете участие в семинар на тема " ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА" - 26.02.2016 г., 13.00 ч.; Салон на СЮБ, ул. "Пиротска", № 7, ет. 1. В прикачения файл-покана за семинара.
СЮБ

___________________________________________________________________________

18.02.2016 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Днес двама следователи и членове на Камарата на следователите в България – Стефка Мулячка и Александър Мумджиев, бяха избрани от Народното събрание за Инспектори в Инсперктората при Висш Съдебен съвет.

Да им е Честит избора, да бъдат достойни и принципни представители на следствието в новото си амплоа, да покажат и дадат от себе си онова, на което и професията ги е научила и живот и здраве след изтичане на мандата им, да могат да се върнат с високо вдигнати глави в редиците на следователите.

Петко Петков      

___________________________________________________________________________

07.12.2015 г.

Проект на Годишен план за дейността на Националния институт на правосъдието за 2016 г.

Проект на допълнителен списък на временните преподаватели на Института, във връзка с Годишния план за дейността на НИП

 ___________________________________________________________________________

27.10.2015 г.

Уважаеми колеги,

предоставяме на Вашето внимание писмо от всички професионални организации на магистратите в съдебната система,

във връзка с проекта на Министерството на финансите за Закон за държавния бюджет за 2016 г.

___________________________________________________________________________

30.09.2015 г. 

Уважаеми колеги,

На 29.09.2015 г., от 10:00 ч. до 12.00 ч. в хотел "Централ Парк" адрес:
гр. София, бул. "Витоша" 106, се проведе заключителна конференция по
проект "Гражданско наблюдение върху ефективността на Прокуратурата да
разследва корупционни престъпления".

Проектът "Гражданско наблюдение върху ефективността на Прокуратурата да
разследва корупционни престъпления" се изпълнява от сдружение "Програма за
развитие на съдебната система" в партньорство с Прокуратурата на Република
България. Той се реализира с финансовата подкрепа на Програмата за
подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското
икономическо пространство 2009-2014 г.

Представители на Камарата на следователите в България също бяха поканени на
конференцията и изложиха своите изводи и препоръки във връзка с направения
Анализ на резултатите от гражданското наблюдение върху ефективността на
Прокуратурата да разследва корупционни престъпления; Пътеводител за
граждани във връзка с противодействието на корупцията и брошура, която
разяснява на гражданите как да бъде сезирана Прокуратурата при корупционни
престъпления.

Представяме Ви за запознаване текстовете на посочените по-горе документи,
които съдържат обективни и позитивни изводи за работата на Прокуратурата,
включително и Следствието в разследването на корупционни престъпления.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГРАЖДАНСКОТО НАБЛЮДЕНИЕ ВЪРХУ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА ДА РАЗСЛЕДВА КОРУПЦИОННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, Пътеводител за граждани

Разяснителна брошура

От Управителния съвет на КСБ

____________________________________________________________________________

26.06.2015 г. 

Уважаеми колеги,

представяме Ви писмо от г-н Христо Иванов - министър на правосъдието на Република България. Писмото съдържа и кръг от въпроси, по които бихме желали да получим Вашите мнения и становища, които може да изпращате на координатите на КСБ от раздел "Контакти".

За попълване на анкета - http://survey.phls.uni-sofia.bg/index.php/316423/lang-bg

____________________________________________________________________________ 

С оглед на поставен въпрос на Общото събрание на КСБ, проведено на 14 март 2015 г., относно регистрация във форума на КСБ, публикуваме "Ръководството за регистрация"

28.05.2015

 

 ___________________________________________________________________________

Уважаеми колеги, представяме Ви "Нов паметен знак в Разградска област".

Автор на стихотворението в него е следовател Теодор Кърчев от ОСлО –Разград.

Снимка 1 ;

Снимка 2 ;

Снимка 3 ;

Снимка 4 ;

Снимка 5 ;

Снимка 6 ;

15.05.2015 г.

______________________________________________________________________________________________________

Уважаеми колеги, представяме Ви поздравителен адрес от Президента на РБ по случай Деня на юриста - 16 април 2015 г.

______________________________________________________________________________________________________

 21.04.2015 г.

Уважаеми колеги, уведомяваме Ви, че Съюза на юристите в България награждава Петър Георгиев с Почетния знак на СЮБ за професионални постижения и активна съюзна дейност. Г-н Петър Георгиев е следовател в ОСлО при ОП Русе.


 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

27.01.2015г,  Писмо от Конституционния съд до Камара на следователите в България, "С молба за становище" от г-н Петков.

Становищата изпратете на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  в указания срок.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Писмо от Камара на следователите в България до 43-то Народно събрание на Република България, Комисия по правни въпроси

Становище на Камара на следователите в България, относно "Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система"