ДО
Г-Н ВЕНКО САБРУТЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ТРУДА,
ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
С Т А Н О В И Щ Е
от Управителния съвет на
Камара на следователите в България
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 52-654-01-64.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН САБРУТЕВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Камарата на следователите в България, като професионална организация, представляваща следователите в Република България, изразява несъгласие с предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 52-654-01-64 в частта му, предвиждаща поетапно прехвърляне на осигурителната тежест върху магистратите и служителите в органите на съдебната власт.
Считаме, че предложенията не следва да бъдат подкрепени поради следните съображения:
I. НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С КОНСТИТУЦИОННИЯ СТАТУТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Независимостта на съдебната власт, прокламирана в чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, се проявява не само при постановяване на актовете, а и при наличието на адекватни институционални и материални гаранции за безпрепятствено упражняване на правомощията на магистратите и на служителите в съдебната система.
В своята практика Конституционният съд многократно е приемал, че държавата има задължение да осигурява необходимите условия за функционирането на съдебната власт и за гарантиране независимостта на магистратите. В този смисъл са: РКС № 17/1995 г. по к. д. № 13/1995 г.: „Бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функциониране на установените в Конституцията държавни институции, в т.ч. и на органите на съдебната власт…“; РКС №4/2024 г., по к.д. №4/2024 г.: „За да бъде независима съдебната власт, тя трябва да има бюджет, който да не е зависим от фактори извън системата“ и РКС № 8/2007г., по к.д. № 5/2007 г. „За нормалното функциониране на нейните органи (на съдебната власт – бел.на автора) е необходима и финансова обезпеченост“. Материалното обезпечаване е част от тези гаранции и не следва да бъде променяно без задълбочена оценка на въздействието върху конституционно защитената независимост на съдебната власт.
Предложеният проект на ЗИД на КСО разглежда магистратите единствено като категория осигурени лица, без да отчита особеностите на конституционния им статус и обществената функция, която изпълняват.
Считаме, че предложеното изменение не отчита тази конституционно обусловена специфика и създава предпоставки за постепенно ерозиране на установените гаранции за независимост на съдебната власт.
II. ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО И РИСК ЗА КАДРОВАТА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
В мотивите към законопроекта отсъства задълбочен анализ на последиците за кадровото обезпечаване на съдебната система, а единствено е направен извод за държавните служители и работниците, както и за служителите в частния сектор. По отношение магистратите липсва обсъждане, като те са приравнени на „служители в съдебната власт“.
По същество се предлага намаляване на нетния размер на възнагражденията на магистратите, без да е гарантирано нормативно компенсиране на тази загуба.
Не е представена информация относно очаквания ефект върху привличането на кандидати за магистратски длъжности, въздействието върху текучеството на кадри, влиянието върху мотивацията на действащите магистрати и необходимостта от бъдещи компенсационни механизми.
Органите на съдебната власт насърчават привличането и задържането на висококвалифицирани юристи. Следователската професия е свързана с висока степен на натовареност, обществена отговорност, ненормиран работен ден, ограничения и несъвместимости, предвидени в Закона за съдебната власт. В този контекст всяко намаляване на реалните доходи на магистратите би довело до отлив на желаещите да упражняват тази професия, създава риск от кадрови дефицит и блокиране на работата на следствените органи. Подобно развитие би се отразило неблагоприятно върху качеството и ефективността на съдебната система, в частност на разследването по наказателните производства.
III. НАРУШАВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ПРАВНАТА СИГУРНОСТ И ОПРАВДАНИТЕ ПРАВНИ ОЧАКВАНИЯ.
Действащият модел на осигуряване е част от общия режим на статута на магистратите и представлява елемент от условията, при които лицата са избрали професионалната си реализация в съдебната власт.
Предлаганата промяна съществено засяга тези условия и следва да бъде подложена на значително по-задълбочено обществено обсъждане, както и на анализ за съответствие с принципите на правовата държава и защитата на оправданите правни очаквания.
Магистратите са ангажирани с публична функция с изключителна важност и поради тази причина държавата се ангажира, със специалния статут, предвиден за заетите в съдебната власт, да осигури и гарантира за тях материална и социална независимост и стабилност.
IV. НЕУБЕДИТЕЛНИ ФИСКАЛНИ АРГУМЕНТИ.
Не е доказано по безспорен начин, че предлаганата мярка ще доведе до съществено и устойчиво подобрение на финансовото състояние на държавното обществено осигуряване. Липсват разчети относно: реалния размер на очакваните приходи, евентуалната необходимост от компенсаторно увеличение на възнагражденията, отражението върху бюджета на съдебната власт и дългосрочните последици за кадровата политика.
При това положение твърденият положителен ефект остава недоказан.
V. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕДВАРИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Предвид прякото отражение на законопроекта върху статута на магистратите и бюджета на съдебната власт, считаме, че преди приемането му следва да бъде проведено задълбочено обсъждане с органите на съдебното управление и с професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите. Липсата на подобен институционален диалог не съответства на принципите на добро управление, правна сигурност и разделение на властите, закрепени в Конституцията на Република България.
VI. АРГУМЕНТ ОТ СХОДСТВО (ARGUMENTUM A SIMILI) ИЛИ СРАВНИТЕЛНОПРАВЕН АНАЛИЗ НА СХОДНИ ПРАВНИ ПОЛОЖЕНИЯ.
В настоящото становище поддържаме виждането, че специалният осигурителен статут на магистратите е проекция и компенсиране на ограниченията спрямо тях, които от своя страна гарантират безпристрастност. Това ги различава от други професии – сходни и различни по сфера на професионално проявление. Магистратът не е самоосигуряващо се лице, не организира сам икономическата си дейност, не е в позиция да договаря трудово възнаграждение и е в невъзможност да се ангажира на повече от едно работно място. Относими са множество ограничения, които не са познати за друга професия. Описаното е насочено към мотивите към законопроекта за равнопоставеност между заетите в публичния и частния сектор. Поставяйки магистрати и служители на равна нога със средата на свободно договаряне и диверсификации на дохода, всъщност магистратите ще се озоват в неравнопоставено трудово и икономическо положение и дискриминационно третиране. Законодателната постановка към момента, касателно осигуровките на заетите в съдебната система, не представлява предоставяне на привилегия сама по себе си, а компенсира описаните ограничения, гарантирайки независимост и безпристрастност и предпазвайки магистратите от икономически натиск и влияние. Мотивите към законопроекта стъпват на основата на равнопоставеността между частния сектор и публичния такъв, а ноторно известно е, че такава няма как да има. Следва да се отчете, че съдиите, прокурорите и следователите са поставени под специфичен режим на ограничения и несъвместимости (чл. 195 от ЗСВ), който значително надхвърля приложимия към повечето категории работници и служители. Законът налага ограничения върху упражняването на други трудови и стопански дейности, а именно: магистратите не могат да упражняват търговска дейност, да участват в управлението на търговски дружества или да извършват редица други дейности, които биха могли да поставят под съмнение тяхната независимост и безпристрастност. Последното влиза в разрез с организацията в частния сектор, в който служителите не са препятствани от подобни граници: диверсифициран доход, често самоопределяне на възнаграждение (определяне на хонорар, договарянето му). Именно поради това законодателят традиционно е предвиждал специфични гаранции относно статута на магистратите. Преминаването към общия режим по Кодекса за социално осигуряване представлява пряко влошаване на съществуваща статутна гаранция, без да се променят ограниченията и несъвместимостите, които законът налага на магистратите. При запазени рестрикции, се редуцират именно материалните и социалните гаранции на статута. Това поставя въпроса за съответствието на предлаганите разпоредби с чл. 117 от Конституцията.
Камарата на следователите в България намира, че законопроектът не отчита особеното конституционно положение на съдебната власт, не съдържа достатъчна оценка на въздействието върху системата и създава реални рискове за кадровото обезпечаване и независимото функциониране на съдебната система.
Поради изложените съображения Камарата на следователите в България не подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 52-654-01-64 и предлага същият да не бъде приеман на първо гласуване.
Изразяваме готовност да участваме в бъдещи обсъждания на предложения за изменения и допълнения в нормативната уредба, касаеща съдебната система и в частност следователите.
С УВАЖЕНИЕ,
ЗА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА
КАМАРА НА СЛЕДОВАТЕЛИТЕ
В БЪЛГАРИЯ
Преслава Петкова-
председател