ДО
ПРОКУРОРСКАТА КОЛЕГИЯ
НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН
СЪВЕТ
С Т А Н О В И Щ Е
Относно: Принципите на законосъобразност, равнопоставеност и прозрачност при упражняване на кадровите правомощия, професионалния диалог и Решения 20.1. и 20.2. по Протокол №35 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 14.10.2026 г.
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ПРОКУРОРСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
Камарата на следователите в България, в качеството си на професионална организация, представляваща интересите на следователите и младшите следователи в Република България, изразява позицията си по повод публични изказвания относно оценката за дейността на кадровия орган и Решения 20.1. и 20.2. по Протокол №35 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 14.10.2026 г.
Настоящото становище не е насочено срещу конкретен магистрат и не цели персонална оценка на участниците в публичния дебат. То няма за цел да влияе на преценката на магистратите при провеждане на избора за членове на ВСС от професионалната квота. Предмет на позицията ни са принципите, критериите и законовите основания, при които се осъществява кадровото управление в съдебната власт, както и стандартите за институционално поведение, прозрачност и отчетност, които следва да бъдат спазвани от всички участници в този процес.
Върховенството на правото предполага не само формално спазване на закона, но и последователност в неговото прилагане, предвидимост на институционалните решения и уважение към професионалното достойнство и независимостта на магистратите.
I. По отношение на публичните изказвания и професионалната критика, направени на Общото събрание на прокурорите за произвеждане на избори на членове на ВСС и отговора на кадровия орган – институционално доверие, отговорност и професионален дебат.
Приемаме, че критиката към дейността на Висшия съдебен съвет и неговите колегии е естествена част от професионалния дебат за развитието на съдебната власт. Правото на магистратите да изразяват мнение относно работата на кадровия орган не следва да се поставя под съмнение единствено поради критичния характер на изразената позиция.
В същото време публичният дебат по въпросите на съдебното управление следва да се води въз основа на конкретни факти, ясни аргументи и критерии, които се прилагат еднакво към всички участници.
Заемането на длъжност административен ръководител в орган на съдебната власт предполага отговорност и последователност, но само по себе си не лишава магистрата от правото да изразява критично мнение. От своя страна, отправянето на критика към кадровия орган не представлява автоматично основание за отрицателна оценка на професионалната позиция на нейния автор.
Въпросът дали даден административен ръководител следва да продължи да изпълнява функциите си е различен от въпроса дали има право да критикува дейността на органа, упражняващ кадровите си правомощия спрямо него. Двете обстоятелства не следва да се отъждествяват, без да бъдат отчетени конкретните факти, приложимите законови разпоредби и естеството на съответната позиция.
Подчертаваме, че оценката на кандидатите за изборни длъжности в съдебната власт следва да се основава на професионалните им качества, опита, концепциите им за развитие на системата и разбирането им за независимостта на магистратите. Критичните позиции към действащ кадрови орган следва да бъдат обсъждани по същество, а не да се превръщат в самостоятелен критерий за професионална пригодност или институционална лоялност.
Доверието в кадровия орган не може да се поддържа единствено чрез декларации за качеството на неговата работа. То се изгражда чрез последователно прилагане на закона, равнопоставено третиране на магистратите, мотивираност на решенията, готовност за отговор на въпросите, поставяни от професионалната общност и обществена отчетност в работата на ВСС.
Професионалната критика не следва да се възприема като противопоставяне. Напротив, аргументираният дебат може да допринесе за установяване на слабости, усъвършенстване на кадровите практики и укрепване на институционалното доверие.
Считаме, че публичните изявления на представители на кадровите органи следва да насърчават съдържателния диалог, а не персонализирането на споровете. Институционалната отговорност предполага еднакъв стандарт както към лицата, които вземат кадровите решения, така и към магистратите, които поставят въпроси относно тяхната законосъобразност и обоснованост.
Публичните изявления на представители на кадровите органи следва да насърчават съдържателния диалог, а не персонализирането на споровете. Институционалната отговорност предполага еднакъв стандарт както към лицата, които вземат кадровите решения, така и към магистратите, които поставят въпроси относно тяхната законосъобразност и обоснованост.
Отчитаме правото на членовете на Прокурорската колегия да защитават взетите решения и да представят резултатите от своята работа. Убедителността на тази защита обаче зависи от конкретните аргументи, прозрачността на процедурите и възможността обществото и професионалната общност да проследят основанията за съответните решения. Не следва решенията на кадровите органи да бъдат поставяни извън обхвата на легитимния обществен и професионален контрол само поради институционалното положение на органа, който ги е приел. Професионалното достойнство на магистратите изисква уважение към правото им на мнение, а институционалната отговорност изисква решенията, които засягат професионалното им положение, да бъдат мотивирани и основани на закона.
Вън от поставените критики, считаме, че в досегашната дейност на ВСС имаше положителни аспекти, които не могат да бъдат отречени. Затова призоваваме следващият състав на ВСС да работи с надграждане на работата на настоящия състав, да подобри или промени някои досегашни практики и да надгради постигнатото дотук в професионален диалог с магистратите и професионалната общност като цяло.
II. По отношение на решенията за преместване на магистрати и прилагането на чл. 194 от ЗСВ.
Изразяваме загриженост във връзка с Решения 20.1. и 20.2. по Протокол №35 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 14.10.2026 г., относно принципите и законовите основания за упражняване на кадровите правомощия.
Позицията ни не поставя под съмнение правото на всеки следовател или младши следовател да търси професионално развитие или промяна на местоработата си. Предмет на внимание са единствено законосъобразността на приложената процедура, наличието на материалноправните предпоставки и критериите, въз основа на които компетентният орган взема съответното решение.
При прилагането на процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ следва да бъдат установени конкретните фактически обстоятелства, които обуславят преназначаването, както и връзката между тях и взетото кадрово решение. Мотивите следва да позволяват да се установи дали са налице законовите предпоставки и защо е предпочетено едно решение пред други възможни законосъобразни решения.
Категорично не приемаме, че всяко различно решение по отделни молби за преместване представлява само по себе си нарушение на принципа на равнопоставеност. Различията във фактическите обстоятелства могат да обосноват различен резултат. Именно поради това обаче кадровите решения трябва да се основават на ясни, проверими и последователно прилагани критерии.
Необходимо е да бъде ясно защо едни молби за преназначаване на магистрати и младши магистрати са уважени, а други не, като се отчитат относимите факти и приложимите законови основания. Професионалните възможности на следователите и младшите следователи не следва да зависят от обстоятелства, които са неотносими към законовите критерии. Кадровите правомощия трябва да се упражняват еднакво, независимо от личността на магистрата, спрямо когото се отнасят.
Когато предложение се разглежда извън предварително обявения дневен ред, следва да бъде изяснено спазени ли са приложимите процедурни правила, включително тези относно включването на допълнителни точки. Самото включване на предложение като допълнителна точка не означава автоматично нарушение, но изисква конкретните правила и начинът на прилагането им да бъдат ясни и проверими. Достатъчно ясно разяснение по темата не беше дадено от ПК на ВСС, а с оглед прозрачността на процедурата, такова следва да бъде представено на общественото внимание.
Институционалното доверие се изгражда чрез последователно и стриктно прилагане на закона, равнопоставеност и прозрачност.
С оглед изложеното по-горе:
Призоваваме за аргументиран и уважителен професионален диалог, при който критиките към дейността на ВСС и неговите колегии се обсъждат по същество, без персонални внушения и без автоматично формиране на отрицателни оценки за техните автори.
Настояваме за публично изясняване на фактическите и правните основания за Решения 20.1. и 20.2. по Протокол №35 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 14.10.2026 г., включително относно приложената процедура, наличието на законовите предпоставки, мотивите за постановените резултати и включването в дневния ред на точките за разглеждане като допълнителни такива.
Настояваме за последователно и равнопоставено прилагане на закона при всички кадрови решения, основано на обективни, проверими и относими критерии, независимо от личността на съответния магистрат. Подчертаваме отново значението на прозрачността и отчетността при упражняването на кадровите правомощия, така че мотивите за взетите решения да бъдат разбираеми, проверими и съобразени с изискванията на закона. Убедени сме, че доверието в съдебната власт се изгражда не чрез избягване на критичния дебат, а чрез последователно прилагане на закона, мотивирани решения и еднакви стандарти за всички.
Ще продължим да отстояваме професионалната независимост, равнопоставеността и достойнството на следователите и младшите следователи, както и необходимостта кадровата политика в съдебната власт да бъде предвидима, прозрачна и законосъобразна.
С уважение,
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ
НА КАМАРАТА НА СЛЕДОВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ