ДО
Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-РОТО
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДО
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СТАНОВИЩЕ
от Камарата на следователите в България
Относно: проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. в частта относно бюджета на съдебната власт, възнагражденията и осигурителните вноски на магистратите и съдебните служители.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Камарата на следователите в България е най-представителната магистратска организация и във фокуса на нашето внимание са обществените процеси в страната, включително проектите за законодателни промени и решения, касаещи функционирането на съдебната система, в т.ч. и финансовото ѝ осигуряване – възнаграждения, осигурителни вноски и средства, които по закон са предвидени за магистратите и съдебните служители. Поради тези причини изразяваме сериозни възражения и резерви към предложенията в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. (ЗДБРБ за 2027 г.), касаещи възнагражденията и осигурителните вноски в съдебната система.
Считаме, че с така предложените промени не се отчитат конституционно установената независимост на съдебната власт и особеностите на статута на магистратите, а също липсват предвидимост и сигурност по отношение на съдиите, прокурорите и следователите. Предложеният бюджет на съдебната власт за 2027 г. е част от общата политика за ограничаване на разходите в публичния сектор, но обръщаме внимание, че той следва да бъде и гаранция за независимостта на работещите в системата и предпоставка за качественото изпълнение на функциите им, за защитата на правата на гражданите и за ефективно правосъдие в интерес на обществото.
Бюджетните правомощия на Народното събрание не следва да се упражняват по начин, който фактически поставя финансовата самостоятелност на съдебната власт в зависимост от политическата воля на останалите власти.
Необходимо е да се прави разграничение между правото на държавата да провежда разумна бюджетна политика и недопустимостта чрез бюджетни ограничения да бъдат засягани конституционните гаранции за независимостта на съдебната власт.
I. По отношение на възнагражденията на магистратите.
§ 4, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на проекта на ЗДБРБ за 2027 г. предвижда през следващата година да се прилагат размерите на основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, определени от Висшия съдебен съвет (ВСС) към 01.08.2026 г. Отражението върху останалите длъжности следва да се изчисли по приложимата уредба и таблиците на ВСС. Възразяваме срещу заложения в проекта подход към възнагражденията в съдебната система, тъй като той не дава достатъчно гаранции за устойчивост и предвидимост на възнагражденията на магистратите и съдебните служители.
В Решение № 4 от 14.07.2015 г. по к.д. № 3/2015 г. Конституционният съд потвърждава значението на финансовите гаранции за нормалното функциониране на съдебната власт, като обявява за противоконституционна разпоредба на Закона за държавния бюджет за 2015 г., която препятства компенсирането на неизпълнени собствени приходи на съдебната власт.
Финансовите решения относно съдебната власт подлежат на конституционни ограничения и не могат да бъдат разглеждани единствено като въпрос на управленска целесъобразност. В практиката си Конституционният съд (КС) последователно приема, че бюджетната самостоятелност е конституционна гаранция именно за независимостта на съдебната власт. Трайна е и практиката на КС, според която независимостта на съдебната власт има институционално, кадрово и финансово измерение, самостоятелният бюджет е гаранция за тази независимост, а законодателят не може чрез финансови механизми да обезсмисля конституционните гаранции за независимостта на съдебната власт. В Решение № 18 от 16.12.1993 г. по к.д. № 19/1993 г. Конституционният съд разяснява съдържанието на бюджетната самостоятелност на съдебната власт. Според даденото тълкуване изпълнителната власт не може едностранно да изменя изготвения от компетентния орган бюджет на съдебната власт. Правителството може да изрази възражения и предложения пред Народното събрание, което притежава компетентност окончателно да приеме държавния бюджет.
Трудовите възнаграждения и финансовото осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се разглеждат от КС като пряко свързани с принципа за независимост на съдебната власт, предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията, както и с изискването статутът на магистратите да се урежда със закон, предвидено в разпоредбата на чл. 133 от КРБ. Съгласно цитираното Решение № 18 от 16.12.1993 г. по к.д. № 19/1993 г. Конституционният съд, бюджетът на съдебната власт е самостоятелен, а органите на изпълнителната власт (Министерският съвет и Министерството на финансите) не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на съдебната власт- ролята на изпълнителната власт се свежда единствено до това да включи бюджета на съдебната власт като съставна част на годишния общодържавен бюджет, който Министерски съвет внася в Народното събрание. Подчертаваме, че осигуряването на достойни възнаграждения в съдебната система не е въпрос на привилегия, а отчитане на специфичните конституционно определени функции и отговорности и гаранция за независимостта и устойчивостта на работещите в нея спрямо външни фактори и намеса от страна на другите две власти. Финансовата стабилност на съдебната система е гаранция за независимото правосъдие, а независимото правосъдие е основен елемент на правовата държава. В проекта не се отчита специфичният правен статут на магистратите, включително законовите ограничения за извършване на друга платена дейност и за съвместяване на длъжността с други професионални ангажименти.
С Решение № 17 от 20.10.2026 г. по к.д. № 15/2026 г. на КС, обн. ДВ, бр. 99 от 30.10.2026 г., е обявена за противоконституционна промяната в чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), извършена с преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с която основното възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност беше обвързано с 60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд „Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани“. По същество това означава, че Народното събрание не може не само пряко да обвърже заплатите на най-ниските магистратски длъжности с възнагражденията на народните представители, но и да постигне по друг начин правния резултат, който е имала обявената за противоконституционна разпоредба. В мотивите си Конституционният съд подчертава значението на обективните критерии за определяне на възнагражденията и необходимостта от защита срещу политическо влияние. Съдът приема, че законодателят има правомощие да променя механизма за определяне на магистратските възнаграждения, но това правомощие следва да се упражнява при спазване на гаранциите за независимост на съдебната власт, включително на изискванията за правна сигурност, стабилност, предвидимост и прозрачност. Това решение има съществено значение за бъдещите законодателни инициативи, засягащи възнагражденията на магистратите.
С § 4, ал. 3 от ПЗР на проекта на ЗДБРБ за 2027 г. на практика се стига до забраненото от правото „заобикаляне на закона“. То е налице, когато с легитимни правни средства се постига неправомерен резултат. В настоящия случай с коментирания текст се постига същият материален ефект по отношение на заплатите на младшите магистрати, какъвто беше налице при действието на обявената за противоконституционна разпоредба. Заобикалянето и неспазването на решение на КС, защитило финансовата независимост на съдебната система, подкопава основите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България – КРБ), в която законът е основен регулатор на обществените отношения и следва да се спазва както от суверена, така и от неговите представители във висшите държавни органи.
В решението си от 25.02.2025 г. по съединени дела C‑146/23 и C‑374/23 Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че правилата за определяне на възнагражденията на съдиите трябва да бъдат установени със закон и да бъдат обективни, предвидими, стабилни и прозрачни. Съдът допуска отклонения от действащите механизми за определяне на възнагражденията, включително тяхното намаляване или замразяване, когато съществува обективно обоснована цел от общ интерес, като преодоляване на прекомерен бюджетен дефицит. Подобни ограничения обаче подлежат на преценка за необходимост, пропорционалност и запазване на достатъчно материално обезпечаване на съдиите.
Същевременно практиката по дело C‑64/16, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, и по дело C‑49/18, Escribano Vindel, установява, че общи и обосновани бюджетни ограничения, засягащи по-широк кръг служители в публичния сектор, не са сами по себе си несъвместими с изискванията за съдийска независимост. В решението от 05.06.2025 г. по дело C‑762/23, Curtea de Apel București, СЕС също признава широката свобода на преценка на държавите членки при промяна на определени финансови права на съдиите. Затова юридически релевантният въпрос не е дали държавата изобщо може да въведе ограничение, а дали конкретната мярка е достатъчно обоснована и пропорционална.
Отделно от изложеното, обръщаме внимание, че увеличаването на възнагражденията на служителите в съдебната администрация е необходима инвестиция в качеството и ефективността на правосъдието. Зад всяко дело стоят не само решенията на магистратите, но и ежедневният труд на служителите, които осигуряват движението на делата и преписките, обработването на документите, призоваването и обслужването на гражданите. Тази работа изисква точност, професионална подготовка, дискретност и спазване на процесуални срокове.
Отговорността на съдебните служители е значителна. Пропуск при обработването на документи, изпращането на съобщения или отразяването на процесуални действия може да доведе до забавяне на производството и да засегне правата на участниците в него. Възнаграждението им следва да съответства на тази отговорност, на натоварването и на изискванията към изпълняваните функции.
Достойното заплащане е необходимо и за привличането и задържането на подготвени кадри. Натрупаните знания за съдебните процедури, организацията на работа и информационните системи се изграждат с години. Загубата на опитен служител означава загуба на експертност, допълнително натоварване за колегите и време за обучение на неговия заместник.
Дигитализацията също изисква нови умения и постоянна квалификация. Работата с електронни дела и информационни системи, както и защитата на чувствителни лични данни, предполагат компетентност, която трябва да получава справедливо признание и чрез заплащането.
Увеличението следва да бъде устойчиво и предвидимо, с ясни критерии, които отчитат характера на работата, отговорността, професионалния опит и действителната натовареност. Необходимо е да се запазят и справедливи разлики между длъжностите, така че квалификацията и поемането на повече отговорности да имат реално значение.
Ефективното правосъдие изисква компетентна, мотивирана и достойно платена съдебна администрация. Повишаването на възнагражденията е признание за нейния принос и конкретна мярка за по-добра организация на работата, своевременно разглеждане на делата и качествено обслужване на гражданите.
II. По отношение на осигурителните вноски и запазването на нетния доход.
Обръщаме внимание и на предвидената от 1 януари 2027 г. промяна в разпределението на осигурителните вноски между осигурителя и осигурените лица, заети по Закона за съдебната власт.
С проекта на ЗДБРБ за 2027 г. се предвижда компенсаторен механизъм за запазване на достигнатия към 31.12.2026 г. нетен доход. Считаме, че трябва да са налице ясни гаранции за прилагането на този механизъм чрез предвиждане на бюджетни разчети, които да осигурят реалното му прилагане. Настояваме финансовите последици от промяната да бъдат изцяло отразени в бюджета на съдебната власт, а не да се компенсират чрез ограничаване на други разходи, предназначени за нормалното функциониране на съдебните органи.
III. По отношение на размера и структурата на бюджета на съдебната власт.
Разчетът на разходите в съдебната система следва да се извършва въз основа на реалните нужди на органите в нея за нормалното и ефективното им функциониране, а не чрез механично и необосновано ограничаване на всички разходи в бюджета ѝ.
Налице е съществено разминаване между предложения от ВСС бюджет на съдебната власт в размер на около 868 105 000 евро и предвидения в проекта на ЗДБРБ за 2027 г. размер от около 752 105 000 евро. Разликата от около 116 000 000 евро не може да бъде разглеждана като проява на строга финансова дисциплина, без да се оцени дали с предвидените средства ще бъде възможно изпълнението на всички законови задължения на магистратите и съдебните служители, запазването на тези кадри в системата и осигуряването на тяхната независимост.
На 03.09.2026 г. ВСС приема Вариант 1 на проектобюджета и прогнозата. В него е включено увеличение на възнагражденията с 3,8% за 2027 г., но фондът за заплати остава непроменен през трите години.
| Вариант 1 на ВСС (млн. евро) |
2027 | 2028 | 2029 |
| Общи разходи | 868,105 | 880,321 | 852,325 |
| Фонд за заплати | 589,689 | 589,689 | 589,689 |
За 2028–2029 г. не е планиран последващ ръст на фонда за заплати, като за сравнителна база е използвана 2026 г. Указанията на Министерството на финансите (МФ), представени през септември, съдържат препоръчителен таван за 2027 г. от 701,848 млн. евро при бюджет за 2026 г. от 762,033 млн. евро.
В публикувания проект Министерският съвет (МС) предлага с около 116 млн. евро по-малко от разчетените от ВСС средства. Самостоятелният бюджет не задължава Народното събрание безусловно да приеме поисканата сума, но изисква съдържателна оценка дали предложеният ресурс позволява изпълнението на законовите функции.
ВСС предупреждава, че механично намаляване на разходите за персонал с 10% би засегнало 2271 съдебни служители, или 22% от заетата администрация. Приетият вариант не включва тази редукция. Разчетът показва необходимостта ограниченията да се оценяват спрямо натовареността и реалния капацитет за работа.
В дневния ред на заседанието на ВСС на 12.11.2026 г. са включени актуализацията на таблицата за заплатите след Решение № 17/2026 г. на КС и писмо на МФ с вх. № ВСС-14257/02.11.2026 г. относно бюджетните показатели и таваните за 2028–2029 г.
Чрез редуциране на средствата за възнаграждения и на законово установените допълнителни средства може да се постигне определен бюджетен резултат, но така няма да се отчетат натовареността на определени структури в съдебната система, необходимостта от запазване на висококвалифицираните кадри и гарантирането на изпълнението на задълженията на магистратите и съдебните служители в условията на осигурена независимост, включително финансова.
Настояваме при определянето на бюджетната рамка да бъде гарантирано реалното участие на ВСС и да бъдат взети предвид разчетите, изготвени от този орган, който отговаря за прогнозирането и управлението на бюджета на съдебната власт.
Както се посочва в Решение № 17 от 20.10.2026 г. на Конституционния съд, Законът за държавния бюджет по своята същност представлява финансов план – предварителна сметка за приходите и разходите на държавата в рамките на една бюджетна година. Разяснявайки смисъла на чл. 84, т. 2 и чл. 87, ал. 2 от Конституцията, Конституционният съд сочи, че освен чисто финансов инструмент бюджетният закон изразява и държавната политика при управлението на публичните финанси за задоволяване на общи и публични потребности. Посочено е, че с този закон се удостоверява реалната самостоятелност на органите, упражняващи държавна власт, които имат конституционно предвиден самостоятелен бюджет.
Това е естествено продължение на позицията, изразена от Конституционния съд в Решение № 4 от 15.04.2003 г. Конституционните съдии разясняват, че бюджетът на държавата трябва да осигурява функционирането на установените в Конституцията държавни институции, в това число и на съдебната власт, като се държи сметка за разделението на властите и за правомощията им.
Съдебната власт е единствената от трите власти, която разполага със самостоятелен бюджет, изготвян и управляван от висшия ѝ кадрови орган– Висшия съдебен съвет. Това не е случайно, а показва значението на финансовата независимост на съдебната система. Държавният бюджет трябва да осигурява средства за функционирането на установените в Конституцията държавни институции. Това изискване не е изпълнено, ако поради недостатъчност на одобрените средства тези органи не могат да функционират през бюджетната година (Решение № 17/1995 г. по к.д. № 13/1995 г. на КС). При сравнителен анализ на проектобюджета на съдебната власт се установява, че кадровият орган на магистратурата предлага следните средства (в хил. евро):
• Върховен касационен съд – 21 785,5;
• Върховен административен съд – 29 217,8;
• Прокуратура на Република България – 304 341,7;
• съдилищата в Република България – 420 647,6.
Министерският съвет от своя страна предвижда (в хил. евро):
• Върховен касационен съд – 20 347 (с 1 438,5 по-малко);
• Върховен административен съд – 24 073 (с 5 144,8 по-малко);
• Прокуратура на Република България – 267 596 (с 36 745,7 по-малко);
• съдилищата в Република България – 380 570 (с 40 077,6 по-малко).
Значителната разлика в разчетите показва сериозно влошаване на бюджетното състояние на правораздавателните и правоприлагащите органи в държавата (въпрос, по който КС вече се е произнесъл с Решение № 4/2003 г.), което ще им попречи да функционират адекватно и да „изпълняват поставените им от Конституцията задачи“ (Решение № 4/2003 г. на КС), а именно:
1. Чл. 119, ал. 1 от КРБ – „Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.“;
2. Чл. 124 от КРБ – „Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.“;
3. Чл. 125 от КРБ: ал. 1 – „Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.“; ал. 2 – „Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.“;
4. Чл. 127 от КРБ – „Прокуратурата следи за спазване на законността“;
5. Чл. 128 от КРБ – „Следствените органи са в системата на съдебната власт и осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон“ .
Предвид това намираме, че така съкратеният бюджет на посочените органи на съдебната власт нарушава принципа, прогласен с Решение № 4/2003 г. на КС, а именно – да не се застрашава финансовата независимост на съдебната власт и да не се препятства нейното адекватно функциониране. В същия смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека – по делото „Зубко и други срещу Украйна“ (Zubko and Others v. Ukraine, жалби № 3955/04 и др., решение от 26 април 2006 г.) съдът приема, че държавата не може да се позовава на липсата на бюджетни средства, за да не изпълнява финансовите си задължения към съдиите.
IV. По отношение на допълнителните възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗСВ предвижда, че Висшият съдебен съвет определя допълнително възнаграждение въз основа на степента на натовареност. Посоченият механизъм цели да насърчи ефективната работа на магистратите при изпълнение на служебните им задължения в условията на значителен по обем и сложност труд. Не може да се очаква магистратите да бъдат мотивирани да поемат по-сложни и отговорни задачи, ако натоварването им не съответства на осигуреното за това финансово обезпечаване.
Настояваме бюджетът за 2027 г. да предвижда достатъчно средства за тези допълнителни възнаграждения с оглед на стимулирането и насърчаването на магистратите да работят в условията на по-голям обем и по-висока сложност на делата.
V. По отношение на средствата за облекло на магистратите.
Сериозно възражение буди и предвиденото ограничаване на средствата за облекло на магистратите. Чл. 221 от ЗСВ изрично предвижда съдиите, прокурорите и следователите да получават ежегодно средства за тога или облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера. Това е право, установено с устройствения закон, на което съответства задължение на държавата да осигури необходимите средства в бюджетния закон. Чл. 76, ал. 2 от проекта на ЗДБРБ за 2027 г. предвижда: „За 2027 г. в системата на съдебната власт не се изплащат средства за облекло, с изключение на средства за тоги, в размер не по-голям от 500 евро“ .
Разпоредбите на чл. 221 от ЗСВ и на чл. 76, ал. 2 от проекта на ЗДБРБ за 2027 г. са в колизия и съществуването на двете норми ще доведе до неизпълнение на задълженията на държавата за финансово обезпечаване на установеното в закона право и ще създаде проблем с правната сигурност на работещите в съдебната система. Съгласно чл. 352 от ЗСВ на съдебния служител се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. Чл. 76, ал. 2 от проекта на ЗДБРБ влиза в противоречие и с двете разпоредби – на чл. 221 и на чл. 352 от ЗСВ, като последните две ще останат пожелателни, без реално изпълнение на задълженията на държавата към работещите в съдебната система.
В Решение № 4/2003 г. КС извежда основен принцип: на идеята за правовата държава противоречи поведение на народните представители, при което чрез инструмента на Закона за държавния бюджет (специален закон, призван да придаде легитимност на финансовата политика) се преуреждат материалноправни отношения, които са предмет на друг, устройствен закон – в случая Закона за съдебната власт.
Законът за нормативните актове в чл. 11, ал. 1 закрепва правилото, че „Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само, ако промените са многобройни и важни“, а в ал. 3 – че „Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт“. Изключение е предвидено в ал. 2 на същия член: „Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само, ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него“. В случая това изключение не е приложимо. ЗСВ урежда обществените отношения, свързани с устройството и функционирането на съдебната власт, която е независима (чл. 117, ал. 2 от КРБ). Самостоятелният бюджет показва необходимостта от финансова независимост на съдебната система. Законът за държавния бюджет придава легитимност на държавната политика, водена от законодателната и изпълнителната власт (Министерският съвет изготвя законопроекта за държавния бюджет и може да го коригира, преди да го внесе в Народното събрание – чл. 87, ал. 2 от КРБ), и е финансов разчет на тази политика. Суспендирането за една година на правило от общ закон чрез разпоредба в специален закон, на първо място, застрашава устоите на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от КРБ, тъй като внася несигурност в обществените отношения, свързани с финансовата независимост на единствената от трите власти със самостоятелен бюджет, а бюджетният закон излиза извън присъщото си предназначение – да разпредели публичните финанси и да определи финансовите цели за предстоящата година. На второ място, то засяга финансовата независимост на съдебната власт, тъй като подчинява на политическата воля финансово правило, намерило място в устройствения закон на съдебната власт. Допълнително, според постоянната практика на ЕСПЧ, ако в националното законодателство е установено ясно право на вземане или добавка (както е в чл. 221 от ЗСВ) то представлява „легитимно очакване“ и е защитена собственост по смисъла на Конвенцията (N.K.M. v. Hungary). В решението съдът отбелязва, че „притежанията“ по смисъла на чл. 1 от протокол № 1 могат да бъдат както съществуващи притежания, така и активи – включително вземания – по отношение на които жалбоподателят може да твърди, че има поне „легитимно очакване“ те да бъдат реализирани. Законодателно изменение, което премахва легитимно очакване, само по себе си може да представлява намеса в „притежанията“.
От особена важност е изводът на СЕС в решението по съединени дела C‑146/23 и C‑374/23, че при оценката на материалното обезпечаване на съдиите се отчитат не само основните им заплати, но и различните получавани добавки и плащания. Следователно обстоятелството, че средствата по чл. 221 от ЗСВ не представляват основно възнаграждение, не изключва разглеждането им в контекста на общия материален статус на магистратите.
Не се оспорва легитимността на целта за ограничаване на публичните разходи и поддържане на бюджетната устойчивост. Въпреки това общото позоваване на фискална консолидация не е достатъчно, за да обоснове ограничаването – а за следователите на практика премахването – на законово установено ежегодно плащане, свързано със специалния статут на магистратите. Необходимо е вносителят да представи конкретна оценка на прогнозирания финансов ефект, включително броя на засегнатите лица, разходите за предходните години, очакваната икономия и нейния относителен дял в общите мерки за бюджетна консолидация. Следва да бъде доказано и защо същият бюджетен ефект не може да бъде постигнат посредством други мерки, които засягат в по-малка степен статутните гаранции.
Принципът на пропорционалност изисква съпоставка между финансовата полза от ограничението и тежестта на намесата в съществуващата материалноправна уредба. При тази оценка следва да бъдат отчетени не само номиналният размер на ограниченото плащане, но и останалите предвидени изменения, които влияят върху действителното материално положение на магистратите. При липса на такава обосновка предложението поражда основателно съмнение за непропорционална намеса в законово установена статутна гаранция.
Чл. 221 от ЗСВ поставя съдиите, прокурорите и следователите при еднакви условия по отношение на основанието и размера на ежегодните средства. Предвиденото в проекта изключение единствено за средства за тоги поставя допълнителен въпрос относно неговата обективна обоснованост. Следователите, макар да притежават статут на магистрати и да осъществяват конституционно установена значима разследваща функция, по правило не използват тога при изпълнение на служебните си задължения. Поради това ограничаването на плащането само до средства за тоги рискува на практика да изключи изцяло следователите от възможността да получат тези средства, докато за други магистратски длъжности се запазва частично плащане. Подобно различие се нуждае от самостоятелна обосновка. То не следва автоматично от действащата разпоредба, която изрично предвижда средства за „тога или облекло“, а не единствено за тога.
Наличието на установено със закон ежегодно плащане създава предвидима материалноправна рамка. Законодателят може да я измени, но съществената промяна трябва да бъде ясно мотивирана и съобразена с изискванията на правовата държава. Особено проблематичен би бил подход, при който предвидено в специален закон материално право се обезсилва последователно чрез временни бюджетни разпоредби, без открито обсъждане на необходимостта от промяна на неговото основание и предназначение. Ако се цели трайна реформа на плащанията по чл. 221 от ЗСВ, подходящият законодателен механизъм е изрично изменение на устройствения закон с оценка на въздействието, а не фактическо обезсилване на правилото чрез ежегодни бюджетни изключения.
Финансовата независимост на съдебната власт не означава освобождаване от общата бюджетна дисциплина. Тя обаче предполага бюджетните ограничения да бъдат прилагани при зачитане на конституционно установения статут на съдебната власт, въз основа на обективни критерии и след действителна преценка за необходимост и пропорционалност. Предложеното ограничаване на средствата по чл. 221 от ЗСВ представлява съществена намеса в законово установена материална гаранция. При липса на убедителна конкретна обосновка то не следва да бъде подкрепено.
VI. Относно недопустимия начин на въвеждане на предложените ограничения.
Отделен аргумент според нас е, че подобни съществени ограничения на социално-икономически права на магистратите се предлагат чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2027 г. и в противоречие с устройствения Закон за съдебната власт. В практиката си, КС последователно развива тезата, че материалният статут на магистратите се явява пряка гаранция за тяхната лична и институционална независимост. Поради това определянето на специфичните възнаграждения и тяхното вътрешно разпределение е оперативна самостоятелност на Пленума на ВСС, провеждана въз основа на трайните критерии в Закона за съдебната власт. Законодателят не следва да използва годишните закони за държавния бюджет, за да прави трайни или произволни промени в материалния статут на магистратите, нито да ги оставя в пряка зависимост от подзаконови актове или правила на другите клонове на властта.
Категорично настояваме въпросите, свързани със статута на магистратите и гаранциите за независимостта на съдебната власт, в т.ч. и с финансовото им обезпечаване, да бъдат предмет на самостоятелен законодателен процес, придружен от пълна оценка на въздействието, финансов и кадрови анализ, обществено обсъждане и участие на органите на съдебната власт, професионалните организации и академичната общност.
VII. Отрицателно влияние върху качеството на правосъдието.
Замразяването на магистратските заплати неизбежно ще доведе до:
-затруднено привличане на млади юристи;
-отлив на квалифицирани кадри;
-демотивация и кадрова нестабилност;
-намаляване на конкурентоспособността на съдебната власт като работодател.
Последиците засягат не само магистратите, но и гражданите, които очакват качествено и своевременно правосъдие.
Камарата на следователите в България счита, че предложеният проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г., в частта му относно съдебната власт, не осигурява в достатъчна степен необходимите гаранции за финансовата стабилност на системата, предвидимостта на възнагражденията и упражняване на законово установените права на магистратите.
Поради това настояваме направените наши възражения да бъдат взети предвид при окончателното обсъждане и приемане на Закона за държавния бюджет за 2027 г., като бъдат извършени необходимите корекции в частта относно финансовото обезпечаване на съдебната власт.
Настояваме преди окончателното гласуване на разглежданите от нас текстове в проекта на Закона за държавния бюджет за 2027 г. да бъде представена обща оценка за периода 2027–2029 г. на нетния годишен доход, инфлацията, кадровия капацитет и основните дейности. Всяко ограничение следва да има конкретни мотиви, срок и механизъм за преглед. ВСС и Комисия „Бюджет и финанси“ следва да изложат мотивирана публична позиция по разчета на прогнозирания бюджет, която да бъде взета предвид в максимална степен, в случай на обоснованост. Ограниченията в разглежданите в проекта на Закона за държавния бюджет за 2027 г. текстове не следва да бъдат приемани без доказана необходимост, пропорционалност и гаранции за достатъчно финансиране на независимото и ефективно правосъдие.
С уважение,
За КАМАРАТА НА
СЛЕДОВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Преслава Петкова-председател